19… И пак – 19!!! Това, скъпи приятели, е процентът българска музика, която се излъчва от родните електронни медии (радио и ТВ) в България! И в това число медии са включени БНР, БГ Радио и още няколко телевизии, в които отделят някакво по-голямо място на БГ музиката, път било то и в раздела “поп-фолк” или “чист фолклор”… А радио станциите, ефирните и кабелни телевизии са общо мисля над 500!!! Само в София радиостанциите са около 35 (не съм сигурен в броя им)… За съжаление тенденцията продължава да бъде към намаляване излъчването на български песни… Няма да се учудя, ако след две-три години станем свидетели на излъчване на БГ музика под 10% в медиите, при положение, че ние като български творци или участници в музикалния бизнес стоим и не правим нищо.

Длъжен съм да призная пред вас и пред себе си, че в последните няколко години, поради факта, че се занимавах в много голяма степен с лицензирани чуждестранни каталози, аз съм може би и един от виновниците българската музика да се намира сега в това положение. Осъзнавайки това приех за себе си решението да работя усилено за повишаване ротацията на българската музика в електронните медии страната и за откриване на нови качествени български изпълнители. Радвам се, че целият екип на фирмата, която ръководя застава зад мен в това начинание, независимо от това с какви препятствия ни предстои да се срещаме…

Нека сега се върнем на медиите обаче и да видим причините с които те оправдават непрекъснато намаляващия процент на излъчена българск музика в техния ефир… Радиостанциите и телевизиите с предимно музикално съдържание изтъкват като мотиви резултатите от допитванията до фокус групите им, несъответствието на звученето на българската музика с програмната или жанровата насоченост на медията, излъчването на наложили се световни хитове от миналите десетилетия и още други доводи, чиято цел е видите ли да разберем колко не е добре да се излъчва българска музика… И ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРИЯ!!! Не ви ли се струва, че по този начин медиите (с изключение на БНР и БГ Радио) унижават родната ни музика? А музиката е една неотделима част от националната ни култура и идентичност… Как ми се иска думата да не бъде “унижават”, а “уважават”…

Да се върнем на т.нар. “фокус-групи”, до които радио станциите се допитват и базират излъчваната от тях музика на резултатите от тези допитвания. Преди около седмица раговарях с различни радио водещи от няколко медии и им зададох въпроса “Защо не излъчвате повече българска музика?”. Отговорът малко ме стресна с еднаквостта си – все едно ми отговаряха машини – “Ами така е, Боби, хората не искат да слушат българска музика!”. Замислих се за това защо могат да бъдат такива резултатите и много ясно си дадох сметка, че за да може човекът, до когото са се допитали от съответното радио да даде обективен отговор, е необходимо той/тя да знае поне малко за песента или изпълнителя, който да пожелае да чуе. След като всички медии все по-малко информират аудиториятя за новостите около българските изпълнители, за новите им музикални проекти или най-нови песни, как уважаемият анкетиран слушател да реши да си поиска Белослава, Рут, Стефан Илчев или Мастило например? Ами та той дори не е разбрал, че те имат нови песни или подготвят такива, та камо ли да ги е чул… Ето тогава за него е по-лесн да каже, че иска Селин Дион или Бритни Спиърс и по този начин се формира “представителната извадка” от “фокус-групите”, но резилтатите на допитването са предварително обусловени…

Българите не искали българска музика! Така ли? В последните три години нашата компания основно се занимава с дигитална дистрибуция и имаме щастието да работим с реални цифри, отразяващи потреблението на музика в интернет и мобилните комуникации, които определено се базират на интерактивност, а не на безучастно слушане на плейлистите на медиите… В интернет хората слушат и гледат това, което харесват и искат…

Уважаеми медии, след като българите не искат да слушат българска музика, как да обясним факта, че в българското интернет пространство съотношението в потреблението на българска към чуждестранна музика е 50/50? Как да си обясним и факта, че в деня на появяването си клипът на “Губя контрол когато” на Миро беше видян малко на 70 000 пъти в един български сайт, а новият клип от същия ден на много известна чуждестранна изпълнителка (тук няма да кажа името й по понятни причини) беше видян само около 5000 пъти?

След като медиите се допитват до фокус групи, защо не погледнат дори и торент сайтовете (все пак там потребителите с в десетки и стотици пъти повече от хората допитани във фокус групите и резултатите са доста по-представителни), за да видят дали има интерес към БГ музиката? Има такъв интерес и ми се струва определено непонятно, че в интернет потребителите търсят българкса музика наравно с чуждестранната, а пък в радиостанциите и искат да я чуят… Или пък може би медиите не дават по някаквъв начин достъп на БГ музиката до слушателите й?

Ако “българите” не искат да слушат българска музика, вие – уважаеми водещи – от тези българи ли сте или не? Не споделяте ли и вие отговорността на медиите във възпитанието на вкусовете на аудиторията, която ви слуша и до която се допитвате? Медиите са тези, които са отговорни за определянето вкусовете на слушателите им и се питам, след като това са български медии, не би ли следвало да поемат инициативата да подкрепят българската музика? Или ако тези медии са собственост на чуждестранни медийни групировки – не е ли редно собствениците им да се съобразят, че развиват бизнеса си в страна с многовековни културни традиции и са длъжни да се съобразят с езика и културата й? Или може би според тях една излъчена българска песен на час е нещо нормално?

Редица мои колеги казват, че е крайно време да се заложи задължителен процент на излъчвана българска музика в ефира, дори и ако това изисква да се заложи в закон. Моето лично мнение е, че трябва по някаккъв начин да се намери формула за насърчаването излъчванията не само на българска музика, а на български творби като цяло… Във Франция например има закон, които казва, че поне 40% от излъчваната музика в радиостанциите трябва да е френска или френскоговоряща, като 20% от 40-те да бъдат от нови изпълнители и таланти… Европейският съюз определено насърчава практиките за разширяване на културното разнообразие в своите граници, развитието и запазването на националната индентичност на страните и народите в него и в тази връзка ние като творци, аудиторията и обществото като цяло трябва да кажем – НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, ОБИЧАМЕ КУЛТУРАТА СИ И ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ РАЗВИВА! Обаче медиите като че ли се опитват да ни втълпят обратното…

На някой определено ще му се стори странно, че заглавието противопоставя сайтовете Vbox7 и Youtube. На пръв поглед тези два сайта не се различават чак толкова принципно – те са от типа “user generated content sites”, т.е. сайтове, в които съдържанието се генерира (качва) лично от потребителите, които предварително трябва да се регистрират, за да могат да извършват това.

Със сигурност навсякъде по света има хора, които биха искали да споделят със свои съмишленици, приятели или абсолютно непознати нещо, което са сътворили, открили или просто харесват. Това е причината юзърите да качват клипове на свои любими изпълнители, които са записали от телевизиите, снимали наживо по време на концерти или пък просто изказват мнението си по определена тема. Някои от най-успешните канали в тези сайтове могат да се превърнат в доста привлекателни места за информация по определени въпроси и придобиват такава популярност, че самите притежатели на съдържание (филмови, звукозаписни, компютърни компани или производители на определени стоки) качват информация за новите си продукти в тях. По този достигат те достигат в голяма степен правилната си аудитория и максимално се възползват от това. Дотук vbox7 и youtube не се различават по същността си.

Разликата между двата сайта определно си проличава обаче, когато говорим за отношението към правата в съдържанието, т.е. към правата на всеки един правопритежател – независимо дали той е звукозписна или филмова компания, автор (негов представител), продуцент или изпълнител. Нядявам се, доста хора напоследък четат как Гугъл води дела във Франция относно нарушаването на авторските права на френските писатели при даването на достъп до електронните копия на книгите им на своите странци или как звукозаписните компании близо две години преговаряха с Гугъл за правата от безплатния стрийминг на клиповете в Youtube (все пак Youtube е собственост на Гугъл).

Преговорите се базираха на това, че всеки стрийм на видеоклип, фотоалбум или лекция с музикален фон зад него, независимо от това че е безплатен, се явява вид използване на музикално произведение, звуко и видеозапис, в който определени субекти имат своите права и те трябва да бъдат овъзмездени. И тук не става въпрос за алчно отношение от страна на правопритежателите, които са видели в Гугъл един “безкраен финансов кладенец”, а за нормалното прилагане на законовата норма, че за всеки вид използване (комерсиално или не) съответните правопритежатели трябва да дадат своето съгласие. Друг е въпросът за параметрите на овъзмездяването на правата, но това е въпрос на преговори между правоносителите и ползувателя (в случая Гугъл/Youtube).

Стигна се до там, че Youtube и компаниите се споразумяха и от този момент всеки започна да получава правата си за количеството стриймове на собствените му записи, отнесено към целия брой подобни стриймове в Youtube. По този начин най-популярните видеоклипове плучават едни доста добри възнграждения на месечна или тримесечна база. С удовлетворение мога да кажа, че от близо месец насам вече и българските видеоклипове имат възможност да влязат в т.нап.”revenue sharing program” на Youtube чрез платформата на The Orchard.

Какво е положението обаче с vbox7 в българското интернет пространство? Дали бъгарските или чуждите правопритежатели получават правата си по начин, подобен на този от Youtube? Не, разбира се! Vbox7 все още умело отклонява всички опити на правоносителите да уредят с тях правата за използване на звуко и видеозаписите, качени на техните страници… Нетинфо (собствениците на vbox7) твърдят, че не им е възможно да посрещнат финансово претенциите на правоносителите. Добре, нека да приемем, че това е така… Защо тогава Нетинфо не ограничат качването на видео материали само до такива на домакинска тематика например? Нека да няма видеоклипове, фотоалбуми с музика, караоке версии на известни песни и т.н. Смятате ли, че тогава vbox7 би бил един привлекателен сайт?

С ръка на сърцето трябва да призная, че vbox7 далеч не е най-черният сайт в България по отношение правата на звукозаписните компании и лично аз съм бил на разговори с тях, в които е личало наличието на добра воля за уреждане на права, независимо,че до споразумение с всички не се е стигало. С оглед на тежката икономическа ситуация у нас в момента дори едно компромисно във финансов план споразумение между Нетинфо и компаниите не би било най-щастливото решение за всички, но определно би било една чудесна основа за бъдещи бизнес отношения в по-добри времена. Моят личен апел към Нетинфо (а и към собствениците им от Sanoma Magazines) е в най-кратки срокове отново да седнат на масата за преговори и да намерят компромисното първоначално решение с компаниите.

Струва ми се,че Нетинфо биха могли да оптмизират разходите си с оглед удовлетворяне исканията на правоносителите и ако просто вътрешно приемат, че част от техните рекламни приходи задължително ще отиват при правоносителите по определена формула, мисля че споразумение би могло да бъде постигнато лесно. Дано да е скоро (и това си го пожелавам искрено), защото vbox7 е един добре позициониран сайт с постоянна аудитория и не би било добре да затъва в безкрайни дела с различните правоносители…

Париж, 1847 година. Популярният за времето си композитор на шансони и комедиийни песнички Ернест Бурге отива в едно известно кафене със свой приятел. В заведението свирят музиканти и заедно с други песни те изпълняват и някои от песните на Бурге. Когато келнерът идва със сметката Бурге отказва за плати с мотива, че музикантите са изпълнявали неговите песни без без да му платят за това. Спорът стига до съда, който на 26 Април 1849 година постановява, че забранява на собственика на заведението да разрешава свирене на музика без разрешението на нейния автор. По този начин изключителното право на авторите да разрешават публичното изпълнение на творбите им за първи път е приложено на практика, а иначе официалното му приемане в закон е още от 1791 г. Съдът още постановява на собственика като компенсация да заплати на автора възнаграждение, което в наши дни се нарича роялтизи…

С тази кратка история бих искал да засегна темата за отношението на собствениците и управители на заведения за обществено хранене, фитнес центрове, киносалони и др. към заплащането на правата за музика, звучаща в тях. Огромната маса от тези хора е с нагласата изобщо да не плаща за музиката в заведенията защото смятат, че музиката е безплатна или пък поради факта, че просто не искат да платят за нея.

Има и трета причина – страхът, че сумите, които трябва да се платят за правата са астрономически и от това заведенията само ще губят. Бих отправил апел към всички собственици и управители на заведения да посетят сайтовете на Профон и Музикаутор и да се запознаят с тарифите, които са официално обявени там и по които всеки може да изчисли предварително колко ще трябва да плати за музика на година. Ето един пример – ресторант 3 звезди с 2 места ще трябва да плати около 300 лева на година за музиката в него!!! Хора, това е по-малко от 1 лев на ден за цялата музика в заведението! Не ми казвайте, че това е някаква страшна сума за плащане и то на година!

Ако все пак някои от съдържателите зададат въпроса “Защо да плащам след като пускам само радио?” бих искал да дам малко обяснение и по този въпрос, за да няма неразбиране и тук. Едно радио е само излъчвателна организация и като такава то заплаща на притежателите правото да излъчва музиката им. Както видяхте по-горе обаче, композиторът Бурге е получил възнаграждението си за публичното изпълнение на неговите композиции и ето тук се състои и обяснението на въпроса на съдържателите. В момента, в който те пуснат радиото на своите клиенти в заведението те осъществяват публичното му изпълнение и за това точно право се дължи възнаграждението на авторите. Още повече, заведенията пускат музика (независимо дали е радио, диск или плейлиста от компютър) с цел създаване на приятна обстановка на клиентите си, които от своя страна да оставят парите си в това заведение чрез поръчките си, т.е заведението с абсолютно комперсиална цел пуска музика и затова дължи съответни възнаграждения за права. В крайна сметка завдението не предлага само менюто си, а предлага своята специфична атмосфера, а музиката е неотменима част от нея.

Бих попитал – вие кой тип рестроранти бихте предпочели – тези с музика или тези без музика? Мисля, че ако се проведе изследване за това съдържателите биха се замислили по отношение на своята сегашна позиция за плащането на правата за музиката в заведенията им…

Ако говорим за заведенията, в които музиката е основното им средство за бизнес (като дискотеките например), то тогава е напълно логично и нормално те да заплащат повече за правата за използване (или публичното изпълнение) на музиката. Сумите също така не са плашещи, ак имаме предвид оборотите, които успешните заведения от този тип реализират на вечер… След като едно заведение гради бизнеса си на страхотната музика, която се върти в него, за да привлича повече клиенти, то би следвало да изплаща и по-големи възнаграждения.

Като имам предви гореописания случай във Франция през 19 век, тук бих искал да завърша с надеждата, че България няма да чака още два века, за да приложи тези принципи и тук…

Колко ли хора на ден влизат е три от най-популярните БГ сайтове – Замунда, Арена и Датабг? Или може би е по-точно да се запитам колко ли хора не влизат там? Би било доста смешно да кажа, че аз самият не съм влизал в тези сайтове или че не съм се възползвал от техните “услуги”… Така е, влизал в тях и съм теглил… И знаете ли какво осъзнах? В голямата си част влизането в тези сайтове, ровенето из съдържанието им, дори тегленето ако щете е една голяма, ама наистина голяма загуба на време! Защо ли? Основно защото, ако говорим за музика, търсенето на определена песен може да се превърне в една доста досадна задача – или няма да се намери песента, или бит-рейта и качеството й не са онова което съм търсил, или песента няма да е цялата и т.н. Има и една друга причина отдавна да съм спрял с търсенето на музика там. Това е, че всеки път когато ми се налага да потърся песен и да я изтегля, някак си чувствам едно неприятно усещане породено от желанието ми трудът на хората създали тази песен да бъде заплатен… След това отивам в Emusic или Amazon и си я купувам…

Вярно е, теглил съм песни и албуми (тези, които наистина са ми харесвали), но само след няколко дни съм гледал да ги заместя с легално закупеното им копие или просто съм ги изтривал след като съм ги чул. Явно не съм от групата на средния музикален фен на тези сайтове поради причината, че професионално съм ангажиран в създаването на музика и сърце не ми дава да ощетя изпълнителите и групите, на които се възхищавам. Бих бил особено щастлив, ако всички или дори само известна част от хората, които теглят “безплатно” музика от ‘Замундата”, “Арената” и “Датата”, на всеки две, три или пет “безплатно” изтеглени песни си купят една легална… А пък дай боже да си купят цял албум на CD или легален даунлоуд.

Може би някои от вас са забелязали, че на два пъти употребих думата “безплатно” в кавички… Направих го съвсем целенасочено защото няма нищо безплатно на този свят, камо ли пък в тези сайтове… Чудя се понякога дали всички, които редовно посещават гореупоменатите сайтове продължават да се заблуждават, че получават безплатна “услуга, в името на добруването на родния интернет потребител” или че изконното им “право на достъп до информация” е безкористно подкрепено от тези сайтое… Ако повечето от “клиентите” на Замунда, Арена и Дата живеят с тази заблуда, то сигурност изглеждат доста наивни…

Уважаеми редовни посетители на Замунда, Арена и Дата (а и на още някои сайтове в България), ТЕЗИ САЙТОВЕ ЖИВЕЯТ ОТ ВАС!!! Тези сайтове развиват един чудесен бизнес от вашите посещения и на всичко отгоре ви карат и да плащате за това! Как ли? Ами по два основни начина – с парите си или с времето си! Нали все ви се е налагало понякога да пуснете по един смс на определен кратък номер, за да можете да теглите неограничено в продължение на “цели две седмици” от Датабг, например? Или все сте един път сте кликвали на някое банерче на някоя банка или на банерче с еротично съдържание и сте разглеждали съответните сайтове на банки или сайтове за запознанства или игри? Ами по този начин вие сте отделяли от собственото си време, за да разглеждате… А времето вие доста скъпо, нали?

Чух на един семинар, че сайт като Замунда прави около 300 000 лева месечно… И как става това? Ами с ваша помощ! Замунда, Арена и Датабг продават скъпо своите рекламни площи на различни фирми именно като им показват колко много хора влизат в тяхна ден или на месец. А за какво влизат толкова хора там на месец и какво толкова скъпо намират там, че се лепят като мухи на мед? Ама разбира се – безплатно съдържание за теглене! Музика, филми, програми и все нелегитимни… Ама какво като са нелегитимни? Нали са безплатни? Безплатни? “Да, ама не” както казваше Петко Бочаров… Вие си плащате регулярно и неусетно за това – по 2,50 или 5 лева на месец, които отиват в джобовете на собствениците на сайтовете, а част от тях отиват и в джобовете на мобилните оператори, които тихомълком си взимат парите “ни лук яли, ни лук мирисали”… А дали някой плаща на собствениците на правата за музиката, филмите и програмите? Отговора си го знаете сами… Ето как тези сайтове живеят чудесно от вас, А ВИЕ УБИВАТЕ ТВОРЦИТЕ… с вашата любов към творчеството им, което искате да имате цялото, но ако може “безплатно”!

И още нещо за свободния достъп до информацията и за свободното й качване и обменяне на сайтове като Замунда и Арена… Искате ли да си направите един опит – запишете ваша реч например или ваша собствена песен, ей така на микрофона на компютъра ви и я качете в Замунда или Арена… Дали ще можете? Абсолютно не! А защо? Защото нямате такъв статут… Този статут ви се дава само от сайта и вие не можете да качите свободно нищо там, дори това нещо да си ваше и да искате просто да го споделите с някого…

А запитвали ли сте се същотака защо тези сайтове не се виждат от чужбина? Дали ако това беше възможно нямаше да възникнат въпроси от “ония там, лошите продуценти и компютърни компании” за съдържанието на сайтовете и неговата легитимност? Разбира се, собствениците на тези сайтове знаят, че съдържанието, до което те ви дават достъп не е легитимно (може би има 1 процент легитимно съдържание, ама това е в сферата на добрите пожелания май)… Само че, те ще кажат, че на техните сървъри няма нищо и ако все пак се наложи официална проверка откъде е това съдържание, питате ли се към кого тези собственици на сайто ще насочат органите на правоприлагането? КЪМ ВАС! И вие нищо няма да може да направите за това… И чисто теоретично ще може да си изпатите заради онези, чиито бизнес храните…

Тук се замислям не е ли по-добре да храните онези, чиято музика или филми ви радват и харесвате? Ще чакам отговорите ви!

“Защо да плащам за музика? За да пълня джобовете на богатите продуценти ли, бе? Абе да не съм луд? Ще си тегля безплатно и не ми дреме изобщо!!!” Това са думи, които ние май чуваме всеки ден…. И тук е мястото да кажа “За съжаление”!!! Защото тези познати фрази май основно са разпространени по нашата географска ширина и с особена сила в България. Тaka e!

Не бих искал да бъда разбран погрешно – не пиша тези редове във внезапен пристъп на гняв или безсилен яд към действителността, която ни заобикаля… Мина вече доста време от гнева ми към фразите по-горе и вече се опитвам да се съобразявам с различните възгледи, да работя в условията на все по-напредващите технологии и да се старая да популяризирам доколкото мога повече БГ музиката. Опитвам се също така в различни срещи и дискусии с различни хора да разяснявам как може интернет да помогне едновременно както на творците, така и на потребителите и феновете на музиката, а и да спомогна тези потребители и фенове да разберат как музиката достига до тях, за да могат да започнат да уважават повече труда на любимите си изпълнители.

Вярно е, че в дигиталната ера всеки, който пожелае може да си изтегли която си иска песен и да не плаща за нея… И със сигурност повечето си мислят “какво ли ще го ощипе толкова тоя певец моето теглене?”… А жалкото е, че много хора дори и не си задават този въпрос! И едните и другите обаче със сигурност не се замислят, че ако всички следват това поведение много скоро няма да имат възможнмостта да теглят качествена нова БГ музика и ще трябва непрекъснато да се наслаждават на старите им любими песни до втръсване.

Нека да се върна обаче на въпроса “какво ли ще го ощипе толкова тоя певец моето теглене?”. Това го казва един, втори, трети… Хайде сега умножете едното теглене по 954 000 пъти и ще получите 954 000 изтегляния, от които “какво ли ще го ощипе толкова тоя певец?”. Тук може би е времето да кажа, че тази цифра се е забила в паметта ми, защото това беше броят на нелегитимните изтегляния на една от песните на Азис. Ако съвсем грубо приемем, че Азис получава около 10 стотинки за една изтеглена легално песен, то той е загубил близо 100 000 лева за труда си. Какво ли толкова го “ощипва” Азис едното теглене? Въпросът ми се струва наистина малко риторичен. А всеки българин казва, че трудa на другите трябва да се уважава… Да, ама май не и на тези “досадни” певци…

Налага се да засегна и темата за “богатите продуценти” и мисля, че ще е необходимо поне бегло да обясня, че ако за една легално изтеглена песен крайният купувач плаща 1 лев, след удръжките за авторски права и комисионните на онлайн магазините и дистрибуторите, към продуцентите и артистите отиват около 40%, които те си разпределят съобразно договорите между тях. Нека да бъда съвсем ясен в едно – продуцентът е този, който инвестира в един артист, плаща разходите за записите, видео клиповете, фото сесиите, дизайнерите и куп други неща, за които обикновеният слушател на музика едва ли има представа. Продуцентът е този, които инвестира в създаването на един музикален продукт така, както всеки един друг предприемач влага пари в някакъв бизнес с цел реализирането на печалба.

Истинските продуценти инвестират обратно голяма част от печалбата си в развитието на нови таланти или във вече утвърдени имена, в издаването на нови сингли, видеоклипове и т.н. С надеждата, че известна (дай боже по-голяма) част от тези продукти ще се предизвикат интерес в масовата аудитория и това ше доведе до по-големи предажби на физически носители или дигитални продукти. Трудното време за продуцента обаче за идва тогава, когато неговата надежда се сблъсква с разбирането на по-голямата част от българското население, че “музиката е безплатна” и всеки с това разбиране тегли музика като невидял и изобщо не мисли дали това е правилно, дали ограбва труда на творците или не… Така че, нека вече да да не слагаме задължително думата “богати” пред продуцентите!

Добре, продуцентите се примириха май напоследък и с това разбиране и се постараха да намерят различни начини как да предложат на потребителите хем безплатна, хем легална музика. Появиха се няколко бизнес модела (подчертавам думата бизнес), но за съжаление и те срещнаха доста хладен прием… Този път обаче хладината лъхна не от потребителите, а от евентуалните им бизнес партньори, защото те казаха, че при наличието на няколко по-голенми сайта от сорта на Замунда и Арена новите бизнес модели нямало как да пробият лесно. Прави са, нали?

Какво тогава им остава на продуцентите и потенциалните им бизнес партньори? Да загърбят бизнеса си, да подарят труда си или да се обърнат към държавата за съдейсствие? Хайде да изберем третото! Все пак напоследък виждаме, че държавата наистина се опитва да не бъде длъжник на данъкоплатците си и се опитва да си изчисти двора… Някъде в него се намират и правата на творците, за които е време държавата също да се сети и да си зададе въпроса не би ли искала и тя да помогне за развитието на собствената си култура? Необходими са относително малък брой неща и действия, които ще спомогнат за съживяването на творческия сектор и които няма да навредят по никакъв начин на желанието на потребителите да имат неограничен достъп до музика. А съживяването на творческия сектор означава съживяването и на родната ни култура.

Лично за мен това е много важно, защото вярвам, че лицето на една държава не са спортните постижения, а нейната култура, защото рекордите падат, а културата остава.