Този текст беше публикуван в предишната версия на сайта от 2010 година и сега само е качен наново.
“Защо да плащам за музика? За да пълня джобовете на богатите продуценти ли, бе? Абе да не съм луд? Ще си тегля безплатно и не ми дреме изобщо!!!” Това са думи, които ние май чуваме всеки ден…. И тук е мястото да кажа “За съжаление”!!! Защото тези познати фрази май основно са разпространени по нашата географска ширина и с особена сила в България. Тaka e!
Не бих искал да бъда разбран погрешно – не пиша тези редове във внезапен пристъп на гняв или безсилен яд към действителността, която ни заобикаля… Мина вече доста време от гнева ми към фразите по-горе и вече се опитвам да се съобразявам с различните възгледи, да работя в условията на все по-напредващите технологии и да се старая да популяризирам доколкото мога повече БГ музиката. Опитвам се също така в различни срещи и дискусии с различни хора да разяснявам как може интернет да помогне едновременно както на творците, така и на потребителите и феновете на музиката, а и да спомогна тези потребители и фенове да разберат как музиката достига до тях, за да могат да започнат да уважават повече труда на любимите си изпълнители.
Вярно е, че в дигиталната ера всеки, който пожелае може да си изтегли която си иска песен и да не плаща за нея… И със сигурност повечето си мислят “какво ли ще го ощипе толкова тоя певец моето теглене?”… А жалкото е, че много хора дори и не си задават този въпрос! И едните и другите обаче със сигурност не се замислят, че ако всички следват това поведение много скоро няма да имат възможнмостта да теглят качествена нова БГ музика и ще трябва непрекъснато да се наслаждават на старите им любими песни до втръсване.
Нека да се върна обаче на въпроса “какво ли ще го ощипе толкова тоя певец моето теглене?”. Това го казва един, втори, трети… Хайде сега умножете едното теглене по 954 000 пъти и ще получите 954 000 изтегляния, от които “какво ли ще го ощипе толкова тоя певец?”. Тук може би е времето да кажа, че тази цифра се е забила в паметта ми, защото това беше броят на нелегитимните изтегляния на една от песните на Азис. Ако съвсем грубо приемем, че Азис получава около 10 стотинки за една изтеглена легално песен, то той е загубил близо 100 000 лева за труда си. Какво ли толкова го “ощипва” Азис едното теглене? Въпросът ми се струва наистина малко риторичен. А всеки българин казва, че трудa на другите трябва да се уважава… Да, ама май не и на тези “досадни” певци…
Налага се да засегна и темата за “богатите продуценти” и мисля, че ще е необходимо поне бегло да обясня, че ако за една легално изтеглена песен крайният купувач плаща 1 лев, след удръжките за авторски права и комисионните на онлайн магазините и дистрибуторите, към продуцентите и артистите отиват около 40%, които те си разпределят съобразно договорите между тях. Нека да бъда съвсем ясен в едно – продуцентът е този, който инвестира в един артист, плаща разходите за записите, видео клиповете, фото сесиите, дизайнерите и куп други неща, за които обикновеният слушател на музика едва ли има представа. Продуцентът е този, които инвестира в създаването на един музикален продукт така, както всеки един друг предприемач влага пари в някакъв бизнес с цел реализирането на печалба.
Истинските продуценти инвестират обратно голяма част от печалбата си в развитието на нови таланти или във вече утвърдени имена, в издаването на нови сингли, видеоклипове и т.н. С надеждата, че известна (дай боже по-голяма) част от тези продукти ще се предизвикат интерес в масовата аудитория и това ше доведе до по-големи предажби на физически носители или дигитални продукти. Трудното време за продуцента обаче за идва тогава, когато неговата надежда се сблъсква с разбирането на по-голямата част от българското население, че “музиката е безплатна” и всеки с това разбиране тегли музика като невидял и изобщо не мисли дали това е правилно, дали ограбва труда на творците или не… Така че, нека вече да да не слагаме задължително думата “богати” пред продуцентите!
Добре, продуцентите се примириха май напоследък и с това разбиране и се постараха да намерят различни начини как да предложат на потребителите хем безплатна, хем легална музика. Появиха се няколко бизнес модела (подчертавам думата бизнес), но за съжаление и те срещнаха доста хладен прием… Този път обаче хладината лъхна не от потребителите, а от евентуалните им бизнес партньори, защото те казаха, че при наличието на няколко по-голенми сайта от сорта на Замунда и Арена новите бизнес модели нямало как да пробият лесно. Прави са, нали?
Какво тогава им остава на продуцентите и потенциалните им бизнес партньори? Да загърбят бизнеса си, да подарят труда си или да се обърнат към държавата за съдейсствие? Хайде да изберем третото! Все пак напоследък виждаме, че държавата наистина се опитва да не бъде длъжник на данъкоплатците си и се опитва да си изчисти двора… Някъде в него се намират и правата на творците, за които е време държавата също да се сети и да си зададе въпроса не би ли искала и тя да помогне за развитието на собствената си култура? Необходими са относително малък брой неща и действия, които ще спомогнат за съживяването на творческия сектор и които няма да навредят по никакъв начин на желанието на потребителите да имат неограничен достъп до музика. А съживяването на творческия сектор означава съживяването и на родната ни култура.
Лично за мен това е много важно, защото вярвам, че лицето на една държава не са спортните постижения, а нейната култура, защото рекордите падат, а културата остава.