Този текст беше публикуван в предишната версия на сайта от 2010 година и сега само е качен наново.
Париж, 1847 година. Популярният за времето си композитор на шансони и комедиийни песнички Ернест Бурге отива в едно известно кафене със свой приятел. В заведението свирят музиканти и заедно с други песни те изпълняват и някои от песните на Бурге. Когато келнерът идва със сметката Бурге отказва за плати с мотива, че музикантите са изпълнявали неговите песни без без да му платят за това. Спорът стига до съда, който на 26 Април 1849 година постановява, че забранява на собственика на заведението да разрешава свирене на музика без разрешението на нейния автор. По този начин изключителното право на авторите да разрешават публичното изпълнение на творбите им за първи път е приложено на практика, а иначе официалното му приемане в закон е още от 1791 г. Съдът още постановява на собственика като компенсация да заплати на автора възнаграждение, което в наши дни се нарича роялтизи…
С тази кратка история бих искал да засегна темата за отношението на собствениците и управители на заведения за обществено хранене, фитнес центрове, киносалони и др. към заплащането на правата за музика, звучаща в тях. Огромната маса от тези хора е с нагласата изобщо да не плаща за музиката в заведенията защото смятат, че музиката е безплатна или пък поради факта, че просто не искат да платят за нея.
Има и трета причина – страхът, че сумите, които трябва да се платят за правата са астрономически и от това заведенията само ще губят. Бих отправил апел към всички собственици и управители на заведения да посетят сайтовете на Профон и Музикаутор и да се запознаят с тарифите, които са официално обявени там и по които всеки може да изчисли предварително колко ще трябва да плати за музика на година. Ето един пример – ресторант 3 звезди с 2 места ще трябва да плати около 300 лева на година за музиката в него!!! Хора, това е по-малко от 1 лев на ден за цялата музика в заведението! Не ми казвайте, че това е някаква страшна сума за плащане и то на година!
Ако все пак някои от съдържателите зададат въпроса “Защо да плащам след като пускам само радио?” бих искал да дам малко обяснение и по този въпрос, за да няма неразбиране и тук. Едно радио е само излъчвателна организация и като такава то заплаща на притежателите правото да излъчва музиката им. Както видяхте по-горе обаче, композиторът Бурге е получил възнаграждението си за публичното изпълнение на неговите композиции и ето тук се състои и обяснението на въпроса на съдържателите. В момента, в който те пуснат радиото на своите клиенти в заведението те осъществяват публичното му изпълнение и за това точно право се дължи възнаграждението на авторите. Още повече, заведенията пускат музика (независимо дали е радио, диск или плейлиста от компютър) с цел създаване на приятна обстановка на клиентите си, които от своя страна да оставят парите си в това заведение чрез поръчките си, т.е заведението с абсолютно комперсиална цел пуска музика и затова дължи съответни възнаграждения за права. В крайна сметка завдението не предлага само менюто си, а предлага своята специфична атмосфера, а музиката е неотменима част от нея.
Бих попитал – вие кой тип рестроранти бихте предпочели – тези с музика или тези без музика? Мисля, че ако се проведе изследване за това съдържателите биха се замислили по отношение на своята сегашна позиция за плащането на правата за музиката в заведенията им…
Ако говорим за заведенията, в които музиката е основното им средство за бизнес (като дискотеките например), то тогава е напълно логично и нормално те да заплащат повече за правата за използване (или публичното изпълнение) на музиката. Сумите също така не са плашещи, ак имаме предвид оборотите, които успешните заведения от този тип реализират на вечер… След като едно заведение гради бизнеса си на страхотната музика, която се върти в него, за да привлича повече клиенти, то би следвало да изплаща и по-големи възнаграждения.
Като имам предви гореописания случай във Франция през 19 век, тук бих искал да завърша с надеждата, че България няма да чака още два века, за да приложи тези принципи и тук…