Този текст беше публикуван в предишната версия на сайта от 2010 година и сега само е качен наново.
19… И пак – 19!!! Това, скъпи приятели, е процентът българска музика, която се излъчва от родните електронни медии (радио и ТВ) в България! И в това число медии са включени БНР, БГ Радио и още няколко телевизии, в които отделят някакво по-голямо място на БГ музиката, път било то и в раздела “поп-фолк” или “чист фолклор”… А радио станциите, ефирните и кабелни телевизии са общо мисля над 500!!! Само в София радиостанциите са около 35 (не съм сигурен в броя им)… За съжаление тенденцията продължава да бъде към намаляване излъчването на български песни… Няма да се учудя, ако след две-три години станем свидетели на излъчване на БГ музика под 10% в медиите, при положение, че ние като български творци или участници в музикалния бизнес стоим и не правим нищо.
Длъжен съм да призная пред вас и пред себе си, че в последните няколко години, поради факта, че се занимавах в много голяма степен с лицензирани чуждестранни каталози, аз съм може би и един от виновниците българската музика да се намира сега в това положение. Осъзнавайки това приех за себе си решението да работя усилено за повишаване ротацията на българската музика в електронните медии страната и за откриване на нови качествени български изпълнители. Радвам се, че целият екип на фирмата, която ръководя застава зад мен в това начинание, независимо от това с какви препятствия ни предстои да се срещаме…
Нека сега се върнем на медиите обаче и да видим причините с които те оправдават непрекъснато намаляващия процент на излъчена българск музика в техния ефир… Радиостанциите и телевизиите с предимно музикално съдържание изтъкват като мотиви резултатите от допитванията до фокус групите им, несъответствието на звученето на българската музика с програмната или жанровата насоченост на медията, излъчването на наложили се световни хитове от миналите десетилетия и още други доводи, чиято цел е видите ли да разберем колко не е добре да се излъчва българска музика… И ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРИЯ!!! Не ви ли се струва, че по този начин медиите (с изключение на БНР и БГ Радио) унижават родната ни музика? А музиката е една неотделима част от националната ни култура и идентичност… Как ми се иска думата да не бъде “унижават”, а “уважават”…
Да се върнем на т.нар. “фокус-групи”, до които радио станциите се допитват и базират излъчваната от тях музика на резултатите от тези допитвания. Преди около седмица раговарях с различни радио водещи от няколко медии и им зададох въпроса “Защо не излъчвате повече българска музика?”. Отговорът малко ме стресна с еднаквостта си – все едно ми отговаряха машини – “Ами така е, Боби, хората не искат да слушат българска музика!”. Замислих се за това защо могат да бъдат такива резултатите и много ясно си дадох сметка, че за да може човекът, до когото са се допитали от съответното радио да даде обективен отговор, е необходимо той/тя да знае поне малко за песента или изпълнителя, който да пожелае да чуе. След като всички медии все по-малко информират аудиториятя за новостите около българските изпълнители, за новите им музикални проекти или най-нови песни, как уважаемият анкетиран слушател да реши да си поиска Белослава, Рут, Стефан Илчев или Мастило например? Ами та той дори не е разбрал, че те имат нови песни или подготвят такива, та камо ли да ги е чул… Ето тогава за него е по-лесн да каже, че иска Селин Дион или Бритни Спиърс и по този начин се формира “представителната извадка” от “фокус-групите”, но резилтатите на допитването са предварително обусловени…
Българите не искали българска музика! Така ли? В последните три години нашата компания основно се занимава с дигитална дистрибуция и имаме щастието да работим с реални цифри, отразяващи потреблението на музика в интернет и мобилните комуникации, които определено се базират на интерактивност, а не на безучастно слушане на плейлистите на медиите… В интернет хората слушат и гледат това, което харесват и искат…
Уважаеми медии, след като българите не искат да слушат българска музика, как да обясним факта, че в българското интернет пространство съотношението в потреблението на българска към чуждестранна музика е 50/50? Как да си обясним и факта, че в деня на появяването си клипът на “Губя контрол когато” на Миро беше видян малко на 70 000 пъти в един български сайт, а новият клип от същия ден на много известна чуждестранна изпълнителка (тук няма да кажа името й по понятни причини) беше видян само около 5000 пъти?
След като медиите се допитват до фокус групи, защо не погледнат дори и торент сайтовете (все пак там потребителите с в десетки и стотици пъти повече от хората допитани във фокус групите и резултатите са доста по-представителни), за да видят дали има интерес към БГ музиката? Има такъв интерес и ми се струва определено непонятно, че в интернет потребителите търсят българкса музика наравно с чуждестранната, а пък в радиостанциите и искат да я чуят… Или пък може би медиите не дават по някаквъв начин достъп на БГ музиката до слушателите й?
Ако “българите” не искат да слушат българска музика, вие – уважаеми водещи – от тези българи ли сте или не? Не споделяте ли и вие отговорността на медиите във възпитанието на вкусовете на аудиторията, която ви слуша и до която се допитвате? Медиите са тези, които са отговорни за определянето вкусовете на слушателите им и се питам, след като това са български медии, не би ли следвало да поемат инициативата да подкрепят българската музика? Или ако тези медии са собственост на чуждестранни медийни групировки – не е ли редно собствениците им да се съобразят, че развиват бизнеса си в страна с многовековни културни традиции и са длъжни да се съобразят с езика и културата й? Или може би според тях една излъчена българска песен на час е нещо нормално?
Редица мои колеги казват, че е крайно време да се заложи задължителен процент на излъчвана българска музика в ефира, дори и ако това изисква да се заложи в закон. Моето лично мнение е, че трябва по някаккъв начин да се намери формула за насърчаването излъчванията не само на българска музика, а на български творби като цяло… Във Франция например има закон, които казва, че поне 40% от излъчваната музика в радиостанциите трябва да е френска или френскоговоряща, като 20% от 40-те да бъдат от нови изпълнители и таланти… Европейският съюз определено насърчава практиките за разширяване на културното разнообразие в своите граници, развитието и запазването на националната индентичност на страните и народите в него и в тази връзка ние като творци, аудиторията и обществото като цяло трябва да кажем – НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ, ОБИЧАМЕ КУЛТУРАТА СИ И ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ РАЗВИВА! Обаче медиите като че ли се опитват да ни втълпят обратното…