лейбълите (или звукозаписните компании)
Малко преди да започна писанието на този материал се загледах в заглавието му и се замислих, че терминът “звукозаписни компании” не е е съвсем точен, но той вече е добил достатъчно популярност в българския език и затова го употребявам. Понятието “record label” (от тук идва и чуждицата “лейбъл” при нас) възниква поради необдодимостта да се опише първоначално марката на производителя на виниловите плочи и в буквален превод означава “надпис на плочата”.
Ако трябва да формулираме кратко и опростенчески понятието “звукозаписната компания”, то това би било търговска марка, която е отговорна за маркетирането на музикални звуко- и видео-записи. В днешно време обаче лейбълите осъвместяват множество дейности и затова под “звукозаписна компания” може да се разбира за компания, която е менажира горния тип търговски марки, координира продуцирането, производството, разпространението, маркетинга и промоцията на музикални звуко и видеозаписи, занимава се със адекватната защита на правата възникнали в тях, с развитието на нови таланти и артисти (тук идва терминът A&R), както и с менажирането на всички подписани договори с всички необходими лица заети с описаните дейности, от артистите и мениджърите им до дигиталните дистрибутори. Лейбълите се разграничават в две основни категории – “независими” лейбъли (или “indie”, идва от “independent”) и “мейджър” (major) лейбъли, които в момента можем да наречем “голямата четворка”, а именно Universal Music, Sony Music, Warne Music и EMI. Независимо от големината си, лейбълите функционират по един общ начин – подписват договори с артистите, плащат за продуцирането, записа, смесването, маркетирането и промоцията, намират дистрибуторите за своите продукти и ги карат да продават, дори в някой случай плащат и за турнетата на своите артисти с цел намирането на повече фенове, като най-накрая се надяват да излязат на финансова печалба от продукта. Мнозина си мислят, че лебълите правят тонове пари и то на гърба на гладуващи артисти и може би това е най-популярния имидж на лейбълите. Реалността е, че лейбълите (били то големи или малки) много трудно изкарват парите си в днешно време. Вече има огромен брой артисти и за тях е важно да бъдат забелязани в масата музикални продукти, които се прелагат непрекъснато. Лейбълът се опитва чрез своите контакти с медиите, търгиовците промоутърите и други да наложи артистите си така, че те и техните продукти да се отличат сред всички други такива. Лейбълът подписва звукозаписен договор с артиста и по силата на този договор артистът получава процент (след приспадането на разходите направени от лейбъла) от приходите, генерирани от продажба на продукти с неговоте звуко и видеозаписи. Всеки лейбъл има изградени редица полезни контакти, от които могат да се възползват артистите – от намирането на най-подходящото студио и музикален продуцент, до завъртането на записите в радио и ТВ и използването им по различни други начини. Тук трябва да подчертая нещо много важно – артистите не трябва да очакват, че след подписването на договор с даден лейбъл върху тях ще се излее веднага рогът на изобилието! Всеки един артист трябва да осъзнае, че успехът му няма да се дължи само и единствено на работата на хората от лейбъла, а и той трябва неуморно и мотивирано да участва във всички дейности изисквани от него с цел постигането на желаните успехи. Важно звено от дейността на всеки лейбъл е намирането и оторизирането на определен дистрибутор, който да се заеме с разпростарнението на продуктите, съдържащи записите на артиста. Дистрибуторът е компанията, която се заема с продажбата, мркетинга и позиционирането на албума/записите в магазинната мрежа, онлайн магазините и др. Ролята на дистрибуторите е важна, защото повечето от най-големите магазинни вериги не работят с отделни лейбъли или артисти, а предпочитат да имат договори с дистрибуторски компании.
{ Comments are closed! }